Много е лесно да се напише, трудно е да се направи. Вече дори не е лесно да се напише.

Планирала съм да мина през Фантастико, да си купя вестник с кръстословици и игрословици, да седна/легна на разпънатия диван и да драскам цяла вечер с чудесната химикалка, която си присвоих от една колежка.

Толкова съм уморена, най-вече психически и емоционално, но и физически, да, всякак, че се чувствам така, сякаш съм крещяла и съм плакала с часове, издрала съм гърлото си, гримът ми сам се е свалил от сълзите.

А не съм.

Напоследък се случва – така настървено се унищожавам отвътре, дори да споделя на някого и той да се опита да ме окуражи, аз продължавам да дълбая, а после съм скапана и нямам глас, нямам нищо.

Забележително е колко пъти си помислих неща, за които хората ми казват ядосано, че не бива да говоря.

Изобщо не знам на кой свят съм, но се свестявам. Един горе-долу добър ден, един ужасен. Свиквам.

21

Настъпи астрономическото лято. Днес е роден и дядо, който почина през есента на 2015 г. Облечена съм в розово. Рожден ден има и Лана дел Рей.

Правя 8 години в любимата си (или поне беше) социална мрежа.

Сряда е.

 

Написах в работния си тефтер (на задните му страници), че оценявам всеки ден, който не е ужасен, защото напоследък всеки втори ден е ужасен, една въртележка, след която се чувствам ментално, емоционално, физически срината и съсипана.

Лято е и ми се иска това да означава нещо.

notions

notion – харесвам тази дума, научих я преди доста години и тогава по-добре разбирах същността ѝ.

видеокасетите ме плашат, както ме плашат клоуните, изпълзяващи от шахти.

в една видеокасета е заложена толкова особена атмосфера за мен, и то само защото преди много години, когато съм била на 3-4 и нашите бяха дошли да ме видят в Казанлък, гледахме „Катерачът“ на видеокасета. „Катерачът“ не е страшен филм, доколкото помня, но преди или след това гледахме предаване, наречено „911“, в което се говореше за убийства, мистерии и особени случаи.

и оттогава, когато видя видеокасета, се чувствам така. особено

 

другото е, че пушенето през летните дни ме отвращава – намирам го за затлачващо и мръсно

 

понякога си мисля, че хората, които имат сходни усещания за такива уж незначителни неща, си пасват повече, отколкото хората, които са на една възраст, с подобен социален статус и среда

 

 

Заспах със записките на Агент Купър в ръка.

Предозирах с Туин Пийкс.

Не съм щастлива напоследък в офиса. Думата „амбициозен“ най-често свързвам с нещо пошло, с човек без талант.

Понякога е чудесно просто да се ядосаш, вместо да анализираш ситуацията и да задълбаваш в себе си. Понякога е здравословно да те е яд на някой друг.

и така

Всичко мога да кажа, но не мога да призная „Уморена съм, не смогвам“.

Щом други издържат с повече, и ти ще издържиш.

Мислех си, че съм родена за друго.

Но не.

 

 

хей, момче

сънувам те две нощи. в първия сън се държа вулгарно, но сънят е реален и тялото ми усеща и се вълнува от случващото се.

във втория сън се целуваме дълго, наблюдавам ни отстрани – возим се в трамвай като от „The Reader“, но навън е зима и всичко е вледенено, а пейзажите постепенно се сменят и тръгваме по междуселски пътища

у вас съм, но апартаментът ти е различен

кухнята и трапезария са окъпани в светлина, пред красивата маса, която най-много ме впечатлява с това, че е кръгла, се разкрива гледка към ранноесеннна картина, всичко е озарено от меко септемврийско слънце

в последствие разбирам, че това е тапет, а не реална картина от външния свят, но уютът не бяга

толкова е хубаво при теб, не мога да го проумея

лягаме в голямо легло и аз ти се усмихвам – атмосферата е райска, чувствам се като в утроба

цветовете са кафяво-оранжево меки

топлината на дървената ламперия се е разпростряла

ти ми се усмихваш и ми казваш „хубавице, имаш нещо на носа“ и махаш някакво малко насекомо от него

а аз чувствам всичко по себе си хубаво, дори частите, които не харесвам

и не помня какво друго се случва

и не знам защо сънувах това, но може би знам