Като те удари болка по 80-те в 2:45 неделя срещу понеделник..

Advertisements

втори дубъл

чаша вино, националната лотария

кафяво червило, черни дрехи и копринена коса

буца в гърлото и болка в слепоочията – донякъде защото съм трудна, донякъде от абстиненция

ще ги стопя с дълбоко дишане и цигара скришом, на най-мръсната тераса

силна нужда да изразявам себе си, силна невъзможност за това също

мека, топла, ангелска светлина

красиви и тихи пейзажи, понякога неземни – като по Тарковски

заслушала съм се в дишането си, в повдигането и в спадането на гърдите и корема

чета на слаба нощна лампа до 4 сутринта

чистя стаята, когато някога е била моя, а сега всеки иска да населява

малко съм отдръпната, малко съм студена, малко съм жестока, но много необходимо ми беше личното ми пространство, стаята ми

тишина, тишина, за малко искам да бъда сама и се моля хората да го разберат, без да се обидят

саможива, самодива, трудна ме наричат най-често

 

 

Как преминават тези седмици, през които трябва да свършиш всичко важно и спешно на света?

Седях на тъмно и четях директиви за извозване и третиране на отпадъци.

Скоро ще трябва да следя ежедневно и Държавен вестник. Каква ирония – някога тати складираше броевете му във външната тоалетна, сега ще му стана роб.

Това не е точно оплакване, защото може и да не е толкова лошо.

Лошо е това, че ми се налага да преглъщам и да се пречупвам, да разбирам, че някакви неща не са толкова ужасни. Понякога ми се иска да не ми се налага да свиквам с онова, което изначално не ме привлича.

Винаги ще мога да свиквам повече и повече, като се самоубеждавам, че е за мое добро да съм по-дисциплинирана и практична (и това е така, но не знам къде да тегля чертата).

Как заоравам в крайности и как да намеря златната среда?

Безкрайно ме отегчават средите, все си го прося.

едно сиво момиче съм аз,

но не го вярвам

 

В такива дни силно ми липсва Таков, много бих искала да прочета негов анализ за случващото се.

Хората ли сме грозни, България ли е грозна?

 

Измила съм пода. Изчистила съм банята. Направила съм си закуска – препечени филийки, две сварени яйца, домат, морков и бульон. По-късно кафе.

Подредила съм гардероба. Отделила съм дрехи за подаряване.

Роклите висят на закачалки и преливат от черно в червено към винено, от черно-бяло към сиво, от синьо към зелено. Пуснах пералня, пуснах сушилня, опънах влажните чаршафи на леглото за пет минути. Проветрих, после стоплих. Запалих лампите и лампичките. Боклукът е хвърлен, трупа се нов боклук, но това е нормално.

Изхвърлих гнилите ябълки, а от свежите изядох две.

Обадих се на мама и на баба.

Сипах си от домашното вино на тати.

Подразях стъблата на цветята във вазите с онази древна ножица от ковано желязо. Ще полея и тези в саксиите (все още живи, толкова живи).

Неделя се превръща в ден за дома ми.

И в дупка да живея, пак ще е уютно.