Не познавам по-слаб човек от себе си.

Понякога мисля, че не познавам и по-силен човек от себе си.

Мечтая да мога да се възраждам като феникс.

Advertisements

Добре, че го има уърдпрес в 8:46 сутринта, и то в неделя, иначе щях да се гръмна.

Боли ме сърцето от срам, буквално. Искам да се скрия и излича.

Как самоуверено се похвалих, че съм мъдра и как заключих, че джинът носи по-свежи, бистри мисли.

Глупости.

Нямах предвид, че съм мъдра, а че просто ме е нямало и спокойно съм приела, че това е нормално.

Колкото до джина, също глупости. Пинк Флойд и приятната компания носят усещането за друг вид мисли.

Писането е чудесно, но днес не лекува.

Дребни неща, които ме жегват, защото спомени, защото така:

  • думата „изневиделица“;
  • мъже, които слагат снимки на неизвестни жени на десктопите си;
  • разкази за нововлюбени;
  • разкази за жени, които изразяват любовта си без задръжки;
  • които на „обичам те“ не отговарят със свенливо „мхм“, а просто казват „и аз“;
  • разкази за хора, които се къпят заедно;

и т.н., и т.н.

Сънувам себе си – плътската аз, и душата си, витаеща някъде наблизо.

Легнала съм настрани с любимата си лятна рокля – тънки презрамки, розово-лилаво-черна, с копчета от горе до долу.

Повечето от тези копчета са разкопчани и се разкрива коремът ми.

Душата ми налита на тялото и иска да го гали, хищно да го сграбчи, да вкара пръсти в онова най-влажно отверсвтие.

Желая се.

Малка хроника на последните дни:

На 15-и се чувствам безкрайно празна. После ежедневието отново ме помита, на работа съм, има много работа, всичко е обикновено. Но ме гложди нещо, не съм съвсем в настроение.

В четвъртък си намирам повод да ме заболи, в петък физически усещам тази болка и вече съм сигурна, че идва онова, от което дълго съм се страхувала.

Но няма време – трябва да се видя с роднини и приятели. За първи път съм поканила приятелки на новото място, където живея, и стомахът ми се е свил от притеснение.

Още от четвъртък чистя, а в сряда съм била безмълвна, защото съм се срамувала от дома си.

В четвъртък съм търкала котлони и мивки с обезмаслител, бърсала съм прах, изхвърляла съм боклук, мила съм чаши до блясък и съм преподреждала.

В петък след работа карам към Гео Милев през Дружба, виждам се с роднини, пазарувам, нося 3 бутилки вино, бутилка бира и три цилиндрични кутии чипс и незнайно как не изпускам нищо.

Прибирам се и чакам гости, дори настроението малко се е подобрило.

Идва събота, денят ми е почти разграфен, но защо толкова се притеснявам?

Ям кроасан с шунка и кашкавал от Лидл, купувам си лалета – лилави и оранжеви. Отивам в два мола – в единия, за да върна рокля, за да участвам в томбола, да изтегля пари и за да сменя кадифена рокля със същата, но по-малък размер, а в другия – за да взема 25 броя красиви петифури за вечерта.

Връщам се вкъщи, проветрявам. Подрязвам стеблата на лалетата, както и тези на розата и карамфила, които съм си взела по-рано същата седмица.

Изхвърлила съм голям и красив букет от А., който, за жалост, е повехнал и вони на труп.

Правя си две много дълги кафета и оглеждам – всичко изглежда добре, остава само да се изкъпя, да изхвърля новия натрупал се боклук, да сменя изтривалката пред вратата и след като съм проветрила, да затворя прозореца и да стопля.

Нямам минерална вода, се сещам, а приятелките ми не пият вода от чешмата, но няма за кога да излизам отново.

Освен това имам само два чифта чехли и едни джапанки Бумеранг – от най-обикновените, но и за това няма време.

Влизам да се къпя, сменила съм хавлиите, банята е чиста, на огледало над мивката има малка ваза, от която нежно се показва розов карамфил.

Хубаво е, мисля си, но и без гости винаги имам много цветя около себе си.

Търкам се със захар за нежна кожа, правя си маска за лице, епилирам се, мажа се с лосион за тяло, суша косата си, обличам си въпросната рокля от кадифе, гримирам се.

За последно приглаждам чаршафите в спалнята, но аз твърде обичам спалнята и колкото и несъвършена да е, не се срамувам от нея.

Паля шест свещи и няколко лампи и лапмички за подходящата светлина. Сядам в очакване, сипвам си чаша вино и паля цигара.

Първа ми звъни най-близката ми приятелка, излизам по същата тази рокля да я посрещна, а навън трупа сняг.

Музиката е много силна, аз се вълнувам.

После идват и другите и всичко минава чудесно, много е забавно, няма от какво да ме е срам, смеем се, говорим си за всичко, ядем чипс и пица, слушаме музика и музика и музика, и вино се лее и така.

Но аз имам лошо предчувствие, едно празно усещане в понеделник и един глупав повод в четвъртък ме карат да вярвам, че идва онова, от което ме е страх.

След много вино и цигари на сутринта се събуждам рано и с главоболие.

Чувам се с някого и разбирам – права съм била.

Разбирам, че момчето, в чиито ръце съм се разтапяла, е спал с друга жена.* Седя безмълвна първоначално. Колкото и да рационализирам, че това е съвсем нормално и очаквано – все пак сме разделени от години, не мога да се почувствам по-добре. С напредването на деня става все по-ужасно. Не мога да мисля, не мога да гледам, не мога да ям, не мога да пия вода, не мога да чета, не мога да слушам музика. Ту съм вцепенена, ту ми се плаче, не мога да спра да си представям всичко, което правят мъжете и жените, и боли, боли, зверски боли.

Към десет вечерта започвам да се чувствам малко по-нормално, разбирам, че трябва да хапна нещо. Щом имаш дори малко апетит – жив си, ще оцелееш.

Започвам да се чувствам по-добре обаче, защото не съм сама и безкрайно оценявам това.

Сега е четвъртък, не знам какво да мисля.

Снощи бях в едно от най-страхотните си настроения – не знам дали това е overcompensation, заздравителен механизъм на организма, но не беше насилено.

Купих си летни сандали и обеци халки.

Чувствах се прекрасно и прекрасна, танцувах и си пеех.

***

Защо ме боли, че някой е спал с друга жена, след като сме разделени от почти четири години? Това е сложно и аз вероятно трябва да променя вижданията си.

„Човек трябва просто да промени възприятията си“, каза една от приятелките ми, а ние ѝ отговорихме, че това е толкова сложно и изконно и не става ей така, на шега.

Иначе аз съм добре, но много ми се иска вече да нямам интуиция за нищо.

 

_______________________________________________________________________________________

* Разбирам, че човекът, който ме е държал в ръцете си и в чиито ръце най-чудесно съм пасвала, пред когото съм плакала на първа среща, а той е споделял лични неща на същата тази първа магическа среща и е бил уязвим пред мен, който ме е носил на ръце, за когото съм мислила, че ще се омъжа, и от когото съм искала да имам момиченце, който е бил мой и аз съм била негова, с когото нещата много лесно и без усилия бяха просто хубави, който ми е казвал, че ме пази, че ме обича страшно много и който е плакал за мен, е спал с друга жена.

Неизбежно беше, знаех, че ще дойде този момент. Съвсем логично е, разделени сме от много време.

Това е хубав урок за мен – да се науча да не помня толкова, да пускам миналото по-лесно, да не мисля, че ако си с някого, ти си с него, понеже има нещо, нещо специално, да науча, че хората могат да спрат да ме обичат, че никой не е длъжен да ме обича вечно.

Иначе искам да науча каква е тя – пуши ли, на колко години е, интровертна ли е, или напротив, по-хубаво ли е да си в нея, и с презерватив ли го е вкарал.

 

 

Неделя сутрин, главоболието ми е почти притъпено. Благодаря на себе си, че някога съм оставила аналгин в нощното шкафче.

Заспала съм гола, но съм изтрила грима си. Записала съм кратко съобщение, в което казвам как мразя някого в червата.

Държала съм се налудно, смяла съм се с глас и почти до сълзи, била съм навън по рокля, докато трупа сняг.

Сега лежа, защото болката не се е стопила докрай, и си представям, че сме в къща в средата на нищото и можем да си крещим.

Имам толкова много да ти изкрещя.

Днес ми е много празно и студено. Понякога пиша, за да се лекувам. Моето верую – да не насилвам нищо. Да не премислям нищо.

Когато ми е празно, просто съществувам.

just be