Когато петък вечер, събота и неделя се слеят в нещо като безпаметно удоволствие, неравни емоции, особена септемврийска светлина, много музика и красиви текстове, вино набързо и на гладно, цигари, бързо и страстно, такси, нощ, мигновено вземане на решения и неподдаване на каквито и да било възможности настроението да падне, а после сладостно акостиране, припадане от умора, след като са те приютили добри хора и са ти дали препечена филия с масло и лютеница. Дълго излежаване и лоша телевизия, деликатна болка, която напомня, че не си бременна, и кръв, кръв, много кръв.

Цялата тази топка от хора и случки спира на ръба на понеделник, когато хвърлям дрехите от себе си в пералнята, а атмосферата ми се струва по-обтегната, тъй като на другия ден трябва да съм стегната и цяла.

Карах из Княжево през нощта, мека и каквато трябва бе светлината, на задната седалка седеше едно сляпо момиче и се ориентираше къде сме по дрънченето на колата по паветата на Борис.

Огромното спокойствие да е петък вечер и да имам време, време, да карам из нощна София и да не бързам.

Чудя се дали да си взема билет за Ник Кейв в Белград.

Напоследък ми се яде месо все по-малко.

А плодове повече.

Токът ми поскъпва, търся втори климатик и майстор, който се появява, когато имате уговорка, трябва да спестявам, не вярвам на нищо хубаво и научих да не се опитвам да „пробирам“ хубавото от червиви отношения. Ако хубавото е наистина хубаво, няма да имам съмнения за него.

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s