Събота е райски ден

Повтарям го като латерна от няколко месеца, но го чувствам от много години. От ученичка, когато навън е натрупал сняг, тати е запалил печката в моята стая и всички сме се събрали в нея, всеки си прави нещо свое, а от телевизора звучи VH1.

Събота е райски ден. Тогава съм най-спокойна, най-наспана, най-хубава се чувствам, пия кафе и си правя закуска, чета и слушам музика и гледам глупости и се шляя и пуша и очаквам вечерта. Най-малко ме боли корем в събота.

Събота е райски ден, защото ти остава и неделя, а аз я разтеглям до безобразие, всяка секунда пилея с удоволствие.

Гледам прегорелите треви на поляната, златисти и меки, Витоша е насреща ми, слушам Депеш Мод, Латинопартизани, Насекомикс, Ти-ри-ри-рам, Обратен ефект и Тумбалалайка.

Снощи научих, че първата любов в живота ми ще става баща и нищичко не трепна в мен. Усмихнах се и казах, че е дошло време. От доста време го мисля. Но не боли. Наистина. Изобщо, изобщо не боли.

Напоследък всичко ми се струва така преходно, знам, че след лятото идва есен, после зима, пролет, пак лято. Знам, че раждаш деца, умираш, те раждат други, умират и всички отиват в земята, превръщат се в хумус.

Мисля за бащите на мъжете ми. Някои вече съвсем не са мои.

За Дънов.

За желанието да правиш любов в трева и да живееш красиво, но не като блогър, не като влогър, не като приятен декор, а просто естествено

Затова не мога да говоря с повечето хора

Всички са пресилени и преувеличени, отегчават ме

и някъде някой така спокойно и приятно се отличава с това, че е уж обикновен

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s