Не мога по никакъв начин да изразя мислите си от доста време. Донякъде е виновно едно място в мрежата, където мога да пиша кратко и телеграфично и което ме е деформирало в това отношение.

Виновна е и работата ми, където все повече трябва да се стремя към логика и структура, към заучени фрази и официална реч – все неща, които са ми чужди, но от които все пак съм прихванала нещо.

След като бяхме във водата, а във водата винаги е така хубаво, след като осъзнах, че съм на 25, а 25 все още звучи хубаво, след като чакам да ми се обадят и да кажат, че баба ми е умряла и след по-честата поява на смъртта в живота ми започнах да се замислям за това какво правя и какво оставям, след като прекарах кошмарна нощ в незаспиване от параноя, а след това тягостен ден в незаспиване заради лутане и свръханализиране, след всичко това реших да направя нещо, дори и малко.

Записах си час за плуване. Не знам дали ще стане, изобщо не искам да нося плувна шапка, инструкторът малко се смути, когато му се обадих, а него избрах съвсем случайно, без да питам познати и непознати за отзиви, без да сравнявам и без изобщо да проверявам колко струва, без да ме интересува къде се намира басейнът и така нататък.

Много се радвам, че все още взимам такива импулсивни решения и не претеглям всичко по сто пъти, както правя на работа.

Нямам търпение.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s