почерняла съм, бях в морето

най-накрая видях Синеморец, а на връщане по пътя към София четях Ясмина и ми се плачеше щастливо

плаках обаче за щъркелите – наблюдавахме красивия им ритуален танц за довиждане. виа понтика.

поръчахме си джин с тоник на края на света, а на съседната маса говореха за нова генерация

трябваше да останем повече

 

после се върнах в софия и започнах да бързам, буцата в гърлото, невралгичните болки, обезпокояващата болка в слепоочията

мисля за смърт, и то не само защото баба ми е много болна и очаквам всичко, а защото съм на 25, а някога бях написала „Моля те, не умирай на 27 и аз няма да умра на 25“.

от параноя не усетих, че може би някой ме обича

дано не съсипя живота си

 

Advertisements

2 comments on “

  1. Ясмина каза:

    O, била си в Синемор! :)))) ама какви са тия мисли после, трябваше да останете повече, че да ти изфиряса всичкото тъжно от главата, прегръщам те… и аз мисля за щъркелите тези дни и плача, защото един мой щъркел замина вчера и много тъгувам..

  2. Plectruda каза:

    Бях там и се вълнувах като дете, когато видях табелата – следващия път ще е за повече и ми се иска да е по-есенно или по-пролетно 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s