Дали като съм била малка, не са ми давали да се държа като момиче?

Дали не са се държали към мен като към момиче?

Често казвам, че съм много нелигава, незиморничава, невлюбчива. С последното се гордеех, сега ми излиза през носа.

Думата „разстроена“ ми се струва отредена за другите момичета, но не защото не мога и аз да съм такава, а защото сякаш не ми се полага.

Напоследък изпитвам гняв към всички момичета, чиито бащи не са ги карали да завиват гайки и да лепят шайби с Каноколит. Надрах ръцете си, докато местех железа, ходих(ме) при стругар и така се стича животът, че ръцете ми все трябва да страдат, че трябва да мога да правя мъжки неща, а ако сбъркам – да ми крещят, вместо да се държат с мен като с глезена принцеса.

Това е кофти нагласа, защото напомня на нагласата на децата, изоставени от родителите си, които изпитват озлобление към тези с по-добър късмет. Накрая обаче озлобените са стават по-неприятни и никой не се интересува от подробностите.

Интересното е обаче, че съм настроена саморазрушително и не отстъпвам. Докато не стигна до някакъв крах, няма да се успокоя и да тръгна нагоре.

Успокояващо е да знам, че и други са губили достойнство, но хайде, стига толкова.

Дълбоко в себе си доста се харесвам, сигурно затова ми е жал, че се съсипвам.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s