Едно от най-хубавите ми пътувания към София – на 16-и юли, в дъжда.

Заредена с тъжна музика и черни дрехи, карах под плачещото небе, за да стигна до една църква.

Още много ще се пише и ще се говори. Аз съм недостойна за това, но някой ден, може би.

Най-странната смърт в живота ми – толкова далечна, а всъщност толкова лична.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s