Докато четях за Скарлет, повела чезнещата родилка, малката суеверна негърка, бебето и циврещото момче през тъмнината на нощта и войната, добих кураж да наруша едно обещание, което си дадох, и да изляза навън, да тръгна по кривите пътеки навътре в парка, за да хвана нещо, което се оказа съвсем друго.

Беше страхотно, сякаш Скарлет ми инжектира сила и отми всеки мой порив да се срамувам от това, което съм.

Искам по-често да се чувствам така.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s