Може ли да си пожелая нещо привидно невъзможно, но не толкова невъзможно колкото муха да роди слон, а колкото да драпаш за нещо, което виждаш как си отива.

Вече дори не искам това, което искам, а за мен това е много трудно – да се разделя със силно свое желание, да разлюбя, да видя как нещо увяхва.

Чудесно са го измислили във филмите, хората получават амнезия и започват на чисто, отначало. Ч като Чистилище.

Понякога животът ми се вижда разнообразен и необятен, понякога дори вярвам, че е способен да ме изненада по хубав начин.

Друг път ми се струва, че колкото и богата да е човешката душевност и емоциалност, се въртят едни и същи модели на поведение, едни и същи модели на случване на нещата и не можеш да избягаш от тях.

Като с двойките, които дълго време са били заедно (7-8-9 години), разделят се и само след два месеца вече са влюбени и сгодени за друг.

Спомням си първия път, в който ме осени, че няма да се получи. Мисля, че беше октомври 2014 г.

Не знам дали е било много силно чувство или просто винаги акцентирам на предусещанията си за лошо.

Спомням си и периода, в който сънувах хубави сънища, и вярвах, че има, има и друго, има и интуиция за добро. Но за нея се сещам като за недоразумение.

Изпитвам силна нужда да се махна от София, от България, от рутината, от това, което правя през уикенда, от малкото си приятели и повтарящите се персонажи около мен.

Искам да си пожелая нещо поне веднъж, въпреки че ми липсва вяра и това още повече ме уморява и обезверява.

Пожелавам си отначало.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s