Много е лесно да се напише, трудно е да се направи. Вече дори не е лесно да се напише.

Планирала съм да мина през Фантастико, да си купя вестник с кръстословици и игрословици, да седна/легна на разпънатия диван и да драскам цяла вечер с чудесната химикалка, която си присвоих от една колежка.

Толкова съм уморена, най-вече психически и емоционално, но и физически, да, всякак, че се чувствам така, сякаш съм крещяла и съм плакала с часове, издрала съм гърлото си, гримът ми сам се е свалил от сълзите.

А не съм.

Напоследък се случва – така настървено се унищожавам отвътре, дори да споделя на някого и той да се опита да ме окуражи, аз продължавам да дълбая, а после съм скапана и нямам глас, нямам нищо.

Забележително е колко пъти си помислих неща, за които хората ми казват ядосано, че не бива да говоря.

Изобщо не знам на кой свят съм, но се свестявам. Един горе-долу добър ден, един ужасен. Свиквам.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s