Не ме бива да се защитавам, нито да си почивам пълноценно.

Ако ще се налага да мисля оправдания или да доказвам кой е крив и кой е прав, предпочитам да поема вината и да не се оплитам в дребнавости.

Нямам бизнес усет, но имам смес от чувство за дълг и интуиция кога да бъда виновна. Резултатът от двете е, че винаги нещо е било моя работа и винаги съм виновна, ако не съм го разбрала навреме. Звучи като жалване всичко това, като просия някой да ми каже, че не мога да нося света на плещите си, но повярвайте, понякога наистина съм си виновна.

Покрай това, което се случи в Манчестър, а и не само, покрай изтичането на времето и покрай пилеенето на живота в сиви, робски дейности, понякога си казвам, че няма за кога да съм дребнава и самобичуваща се. Има по-важни неща и те са тези, за които се създава поезията.

Но трябва и да се яде, да се купуват неща, да се живее на земята и да се поема отговорност. И цялата поезия на света не може да ме оправдае, когато искам да избягам от ежедневното.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s