Разпръснати са интересите ми и поради това – на много места плувам на плитко.

Говорих си снощи с един адвокат, каза ми за интересна теория на Таков относно каузалността на сделките и как всъщност това изискване е породена от грешен превод.

Правната теория винаги ми е била далечна и въпреки че не съм особено практична, в правото се научих да откривам тази си страна. Може би защото привиквам към него, ставам по-уверена, но не мога да го обикна.

Разговорът все пак бе интересен, а и Таков е този, който косвено ми помогна да видя нещо друго в правото. Той, разбира се, го счита за свое призвание, което аз не мога категорично да заявя. Желанието ми е да съм полезна и да помагам. Не съм сигурна обаче, че това е целта на правото. Истината е, че не вярвам в изкуственото налагане на справедливост, макар моето чувство за обществен дълг и отговорност да се е обострило.

Да, случва се и да е вълнуваща правната теория, но малко хора умеят да виждат правото така.

***

Емоциите ме изморяват както нищо друго. Компулсивността не ми е чужда. Била съм незряла, щяло да отмине. Не знам дали искам да отминава.

Ям кисело мляко, пия пробиотик, по-добре ми е. Наливам се с кафета. Няма да защитавам някого, когато не е нужно, защото така само повече му вредя.

Имам нужда да се гмурна в нещо. Книга, филм. In the mood for love.

Ще си взема седмица почивка, да става каквото ще.

***

Имам усещането, че не мога да говоря ясно. Хората не ме разбират, не се изразявам добре.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s