Октопод

Сънувам как октопод изпълзява от улична шахта.

Сънувам човек на три етажа, с три глави. Долната глава е изрисувана с брегове и дървета, защото човекът говори за любовта си към природата и колко важно е да опазим екваториалните гори.

Втората глава е синя, безформена буца, с нещо като око, от която стърчи малък, къс, тънък хобот, разположен асиметрично – вляво.

Третата, най-високо разположена глава прилича на розов октопод. Всяка подава нещо на тази под нея, а след това нещото се връща нагоре. Действието се повтаря отново и отново, а аз изтръпвам, когато виждам уродливите глави.

Истината е, че освен на октоподи, уродливите глави приличат на най-големия тумор, който съм виждала и който виждам върху лицето на един непознат, когато се разхождам из централните улици на София.

Сънувам един колега, който страда от ДЦП. Седнал е до мен и не знам как съм докоснала ръката му. Понеже съм мила, може би е решил, че искам нещо повече, но аз не искам. Искам да му обясня какво и кого всъщност желая, но се появява момче, което ми казва да му обясня внимателно, без да го нараня. И го правя. Той ми отвръща, че майка му сменя памперсите му, че дебелото му черво е хронично раздразнено и с него трябва да се подкрепяме. Но аз искам да избягам, да избягам.

Сънувам жълта къща на ълъла на улица във Враца. Май е, всичко зелено е избуяло, небето е посивяло и очаквам буря. Връщам се към София.

Сънувам, че някой се завръща до мен в леглото и ме прегръща. Агонизирам от нежност.

***

Аз съм каквато съм. Говоря по-скоро тихо, мога да прекалявам с някои от пороците си, срамувам се от глупости и ми е трудно да съм емоционална и чувствена с някого, ако знам, че има и съвсем малка възможност той да не ми отвърне със същото.

Затова си мисля „само ми позволи да не се чувствам зле, че съм такава, каквато съм, че говоря тихо, че се умълчавам, че се срамувам, че чувствам изобщо, и ще те помоля да затвориш очи, за да видиш колко е хубаво, когато се отпусна“.

Опитвам да прегърна някои от проблемите си, тези, които най-силно искам да залича. За да стана друга, трябва да спра да се обвинявам, че съм такава. Влюбената жена не трябва да показва, че е влюбена. Ето така се самобичувам.

Никой не иска да измиеш банята му и да го обичаш. Хората искат да ги караш да се чувстват по-малки, по-недостатъчни и по-незначителни, но по деликатен начин, без дори да опитваш – тънко, иронично, снизходително.

Влюбената жена трябва да спре да е влюбена и всичко ще е наред.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s