Ревнувах от кокаин и джин. От една морска компания. Съвсем не искам да съм проклета, колкото и да чета блогове на тръшкащи се, сложни, емоционални жени.

Писах на един полунепознат, който ми бе много приятен, никога повече да не ми пише, защото ме нарани, без дори да разбере.

Писа ми един арменец, с когото общувам от години за кратки периоди, а после се отдръпваме. Заради едно неизпълнено негово обещание отказах нещо, което щеше да ме зарадва.

Понякога се смятам за дебелокожа, сравнявайки се с тези жени, мисля си, че нищо не може да ме нарани, но ето. Стигна се отново до момента, в който някой говори за нещо мое и съкровено. Това собственическо чувство ме дърпа надолу.

Започнах отново да взимам ензими и пробиотик. Ще започна да си варя яйца за закуска, а за следобедна такава да ям кисело мляко. Киселото мляко успокоява. Ще опитам да намаля кафето, ако мога, ще го заместя с чай.

Правиха ми изследвания и бях много щастлива, когато разбрах, че резултатът е добър. Сега е време обаче да се погрижа за отношението си към тялото ми.

Приличам на туркиня – с яркосиня рокля, тъмна коса и тъмни вежди, искрящи очи.

Скоро ще ходя в Казанлък и Стара Загора. Това, което най-много очаквам, е самото пътуване – движението. Тази година мисля да прочета „Улица „Консервна“.

Липсва ми нещо ключово в себеизразяването. Не знам кое ме спира – дали е тази вътрешна нагласа, че нищо креативно няма в мен, или че съм импотентна откъм идеи и смелостта да ги изразя. Трябва да се науча по-добре да споря. Трябва да заместя „трябва“ с нещо друго, което да не ме потиска.

Липсва ми арогантност в себеизразяването. Липсва ми онова нещо, което би ме направило човек, който, каквото и да каже, звучи сякаш това е правилното нещо.

Напоследък доста хора се захванаха със себепознанието, влогване и блогване по темата, какво ли не. Не гледам снизходително на това, но понякога улавям пропуските и противоречията. Не споря обаче.

Ако разчитам на вътрешното си усещане, трябва да довърша това, което съм започнала, за да продължа към другото. Влекат ме някакви повърхностни визии за бъдещето. Косата ми да е изсветляла красиво, да съм сложила етажерка в спалнята, да пия повече чай, фотоепилацията да проработи и да се отърва от раните по краката. Очите ми да са широко отворени и да зеленеят, да размърдам пръстите на краката си и по-мъдро да пазарувам, за да изхвърлям по-рядко храна.

Каквото и да пиша, все завършвам с плътта. Колкото по-леко ми е, толкова по-добре.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s