смених паролата на работния си акаунт. винаги избирам такива със смисъл, но никога не се вслушвам в това, което опитвам да си кажа.

седя си тук, пред големия телевизор, имам диван, а преди по-малко от година седях в една малка стая с две легла – персон, малък телевизор, който пусках веднъж на 2 месеца. в банята пълзяха дребни кафяви хлебарки, а топлата вода никога не спираше.

гардеробът бе бял и олющен и все пак по-голям от сегашния ми.

на най-мизерните места съм била най-щастлива.

абсурдни неща си спомням – биде в мездра, един завой там, една абсурдно евтина кръчма. гласът на българия, топлата майска вечер, червена рокля.

сега имам диван и бойлер, коридор, цели две стаи и мазе.

минах днес през онази уличка в квартал овча купел, където имаше шанс да живея. може би е защото минах по залез, но ми се стори още по-хубаво. не знам дали апартаментът действително е по-хубав, знам само, че е малко по-голям, по-далеч от работа и малко, съвсем малко по-неудобен инфраструктурно.

важна за мен обаче беше атмосферата там, старата баня, къщите наоколо, петлите и паркът

оценявам и дивана, и бойлера, и телевизора

кредитът, който, надявам се, скоро ще се изплати

снощи прекарах кошмарна нощ в незаспиване

толкова ядосана бях на един мъж, с когото се видях уж приятелски, ядосана бях на това, че не разбра как нямаме нищо, нищо общо

исках да съм груба и жестока с него

ядосана бях на себе си

че когато съм далеч от битово, ме дразнят хора, които пишат главно за битовизми

че когато съм погнусена от престорената дълбочина, искам да си говорим за цените на прахосмукачките в технополис

никаква цензура, нека се покажа съвсем грозна

прибирах се към вкъщи по климент охридски и гледах люляците. исках да напиша за тях тук – те вече не ми се струват вълшебни. заболя ме заради хората, които от време на време четат тук и донякъде ме харесват. заболя ме, че ще напиша такова бездушно нещо – как люляците също ми се струват по-банални и вече не ме вълнуват

най-силно ме вълнуваха април 2014, когато още живеех в онази стая и ми оставиха букет от същия булевард в четири сутринта

това, което сега ме вълнува, е да съм спокойна и да избягам от тревожността

дотам се докарах

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s