home

Прибрах се в Кнежа за празниците. Видях щъркел по пътя, разплаках се от щастие и виках като малко дете в колата. Толкова обичам щъркели. Пих ром със стара приятелка, пих и бяло вино с голяма и шумна компания. Видях хора, които не бях виждала от години, и неприкрито им се радвах, без да се срамувам, че го показвам.

Беше ми мъчно, защото виждам как мама остарява, но това е тема, за която нямам сила да пиша.

Кученцето вървеше по петите ми като сянка, тупваше в краката ми и ги топлеше, а мен пазеше. Много си играх с него и го мачках, и го целувах.

Видях най-добрия ми приятел от детството – първоначално исках да го прегръщам, после осъзнах, че е арогантно копеле, но все пак беше хубаво.

Видях и първата си любов. Странно светло беше в душата ми, странно беше, че въпреки вълнението не бях достатъчно развълнувана, защото просто знаех, че скоро ще се видим.

Работих и много се тревожих, бях и спокойна.

Всичко ми миришеше на минало, дори пепелта. Въздухът там е друг, тялото ми се чувстваше по-леко и гъвкаво.

Толкова чаках тази почивка, не трябваше да прекарвам половината от нея в мисъл и тревога за работа.

Много е странно да се прибереш вкъщи.

Не искам нашите да остаряват, не мога да го понеса.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s