Не ме умиляват децата, не обичам деца, писна ми да слушам как всичко е вредно и пречи на децата и всички постоянно са длъжни да се съобразяват с това, а децата са лигави и крещящи, скачащи, разглезени, безбожно разглезени и непоносими.

Знам, че пишейки това, ще изляза навън и ще се умиля от някое дете. Винаги се изненадвам.

Знам, че това е едно от нещата, с които лесно можеш да загубиш всякакви симпатии.

Обичам децата най-много, когато ги искам. Искам ги най-много, когато съм влюбена.

Дете съм искала най-много от един мъж и в мисълта си съм го обичала, защото е било създадено от нас, когато сме се сливали.

 

но сега не съм влюбена и децата не ме вълнуват, това е

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s