Говорим си снощи пред кръчмата с един англичанин. Аз, седнала на стол, а той, седнал почти в краката ми – на земята. Аз държа цигара, той – чаша червено вино.

Говорихме си за много неща – за децата със синдром на Даун, за Брекзит, за България и нейната слузеста демокрация, за малките и големите градове, за спазването на правилата, за инфраструктурата, за обикновените хора и другите, които уж са по-интелигентни, и за народопсихология.

След това напуснах шумната вечеря, защото бях с кола, и реших, че ще е по-добре и за мен, и за другите да не развалям прекарването им, като просто си седя и наблюдавам.

После бързах към Северна София. Сутринта тръгнах по-късно, но бях спокойна, защото бях предупредила. След това отново ми се наложи да бързам. Напоследък (последните 6-7-8 месеца) бързам, нямам време, бързам нямам време, бързам, бързам, бързам. Последните два месеца обаче бързането си намери другари – гневът и агресията. Активна, пасивна, най-вече пасивна агресия.

Станала съм толкова нервна, не мога да се позная, докато шофирам. Всички ми се виждат мудни и неадекватни, вече не натискам клаксон, но изпреварвам и хвърлям лоши или уморени и отчаяни погледи на шофьорите. Никой не дава мигач, кара се на две ленти едновременно и се криволичи и се пречи, и се пречи, и се пречи..

Мисля, че и преди е имало такива шофьори, но аз разсеяно съм ги пропускала, защото съм била заета с това да съм относително безгрижна и да не бързам толкова много.

Сега постоянно подреждам графици в главата си, сравнявам ги с тези на други хора, за да се „напаснем“. Не харесвам думата „напаснем“ – напомня ми на думата „комуникираме“, която се използва по сто пъти дневно в корпоративната среда. Всякакви assignment-и и assessment-и научих да приемам, милион абревиатури и doublespeak.

Постоянно чакам пратки, защото постоянно нещо се поврежда и трябва да се смени. Гъвкава съм, понякога успявам да се наспя и да свърша работа или пък да тръгна малко по-рано и след това да работя до 4 сутринта, защото съм имала ден-два, в които кондицията ми е била пагубна.

Наблюдавала съм хора, на които все им се случват някакви беди, и винаги съм си мислила, че това идва от същите тези хора.

На мен напоследък все ми се случва да съм бързаща, тревожна, неспокойна, нервна, гневна, нехаресваща почти нищо и никого и вероятно всичко това произтича от мен. Мога да изброявам нещата, които не харесвам, дълго. Нещата, които харесвам, са доста по-малко, но сякаш са по-големи и важни.

Не искам обаче да се обвинявам, защото ще се разруша, ще се съсипя

..

ще ме обичаш ли, когато бълвам змии и гущери

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s