Снощи гледах „Паякът“ в Сфумато. Не спирам да мисля за постановката. В една стъклена чаша ми донесоха вода, сложих я на бялото бюро, изящно и семпло ми се струва всичко.

Раздиращо ми се струва онова, което видях.

На хората все им се струва, че някой от актьорите ги гледа. Бях загърбила тази заблуда, но снощи и на мен ми се стори така. И то защото бях толкова развълнувана, затова ми се стори, че и актьорът го е усетил.

Накрая душата ми тежеше, така интензивно беше.

Излязох навън и веднага ми налетяха с въпроси „Хареса ли ти?“.

„Не обичам да говоря след постановки“, отвърнах аз, за да се съвзема.

Дойде една колежка, която явно се чувстваше като мен, и просто ме целуна по бузата.

 

Много ми хареса „Паякът“. Сфумато също. От пет години не бях ходила, а трябва, трябва по-често.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s