Всеки ден е различен – днес една стара циганка се обърна към мен с „Госпожо“, вчера майка каза на детето си „Свий се, за да мине какичката“, галантните мъже ме наричат „дама“, а за сестрите в Първа градска болница бях „Момичето“.

Въпреки това успях да изревнувам от момичета на 18, да се чувствам по-сдържана и не толкова готина, забавна. Макар че когато самата аз бях на 18, отново намирах как да съм встрани от всички.

Обмислям да върна отново истинския цвят на косата си, да я мия по-рядко, да съм по-добра към нея.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s