Когато работата се завихри или умът ти се спре на някой малък детайл и остави личното за по-късно, за чашата вино, която му се полага и която бавно го убива.

Никаква искреност не притежавам, изтъкана съм от страх. Никога не бих могла като в текст на песен да кажа:

I wish I was your favorite girl
I wish you thought I was the reason you are in the world
I wish my smile was your favorite kind of smile
I wish the way that I dressed was your favorite kind of style

Дори наум не мога да си го прошепна, толкова изтъкана от страх съм аз. Ще убия всичко, ако си пожелая нещо, свързано с онази дума.

Още като малко момиченце повярвах в това – че човек не може, не бива, не трябва да гони, да иска, да търси любов. Или ще убие всичко.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s