Моето изкуство е да поглеждам назад и да помня дати. Моето изкуство е да жонглирам със страховете си и накрая някак да успявам да се измъкна, а в по-успешните случаи – да се измъкна по-добра, по-способна, научила нещо.

Моята слабост е безкрайна и не знам откъде да започна с нея, но най-големият неин звяр е моята способност да се самобичувам до непоносимост и откат и вечно да мисля, че това, което съм, е това, което не трябва да бъда.

Много е важно за мен отново да започна да уча, и то с бързи темпове – да усвоявам знания и умения гладно и жадно, все едно съм била държана в клетка с години. Каквато в действително съм била, но тук вината е изцяло моя, отново.

Иска ми се за две години да залича една огромна празнина, в която допуснах да се озова заради парализиращо, парализиращо нежелание и страх, заради какво ли не, заради глупост. Справям се някак засега, но искам още, още, още. Когато видя, че може още, искам още повече. Когато една сфера се подобри и видя, че връщам дисциплината си (че я изграждам по-скоро), че призовавам отново онези нива на концентрация, които са ме избавяли в изключително напечени ситуации; че успявам да подредя и организирам – тогава ми се иска в целия ми живот всичко да стане идеално и чудесно поне за малко.

Гардеробът ми да е подреден и да не държа в него и една излишна дреха. Подовете да блестят от чистота, въздухът винаги да е свеж, книгите да са прочетени, във фурната да има топла храна, да не допускам правописни грешки, да живея балансирано, т.е. да се наспивам, да се напрягам рядко, кожата ми винаги да е прекрасна, да не пуша много, да пия по чаша вино само понякога и най-малко два литра вода на ден, да ям авокадо и семена и фибри, риба веднъж седмично, чисти меса и все по-рядко меса, квасен хляб и много зеленолистни.

Да казвам винаги правилните неща, да се появявам и да си тръгвам навреме. Да не изпитвам нужда от никого, да не обсебвам, да не искам да ме обсебват. Очите ми да или притворени и загадъчни, или широко отворени и безкрайни.

Да излича завинаги раните по краката си. Кожата ми навсякъде да е прекрасна. Да имам страхотни мерки, тялото ми да е симфония.

Да умея да чакам търпеливо, без изобщо да усещам, че чакам. Да не стискам, да не стискам. Да не поглеждам така често към миналото и шаблоните на историята.

Да умея да липсвам, да ставам все по-добра.

„Да гребете от мене и никога/

да не ме изгребере докрая!“

I wanna perfect body, I wanna perfect soul.

Но моето изкуство е да живея в хаос.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s