Слънчева, снежна сутрин в края на януари. Гледам един трафопост, издраскан с графити, и Младост 4 отново ми изглежда лишена от сградите си, все едно са ги изкоренили и е останало само голото поле.

Още като видях този трафопост, се сетих за някакво минало и ми стана много тъжно за същото това минало и за цялото минало на света, което не познавам, а съм искала да докосна.

Voyage, Voyage, Fade to Grey, Only you на Yazoo.

The Rules of the cider house

Това, че съм на 25 и трябва да се погрижа за себе си и да избера посока

и да се възползвам от това, че съм свободна

 

баща ми, майстор на късия разказ, пращал телеграми на баба ми – „добре съм, спрях цигарите“

и дъщеря му, глупачката

видя един трафопост, чу една песен и й се прииска да изчезне

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s