Гледаме Григор в една тясна стаичка за срещи. Нищо не разбирам от тенис, но лека-полека започвам да схващам. Искам всички да мълчат, за да не развалим нещо. Имам усещането, че от мен зависи дали топката ще излезе отвъд чертата, или не.

Първоначално съм леко скептична, защото съм сънувала, че Григор губи и съм повярвала в този сън. Една колежка обаче ми казва, че винаги се случвало обратното на сънищата. Не мога да й се доверя, въпреки че искам – сънищата са някак мое нещо и знам, че този сън говори за едно лошо предчувствие.

В някакъв момент оптимизъм се покрадва в мен. Не знам дали заради развоя на срещата, или заради това, че не бих могла да понеса още едно залитане надолу, струва ми се непосилно да ти се налагат толкова примирения.

Но да, Григор загуби, стана ми мъчно. Всичко се срина за една секунда. Беше ме страх да не се разчувствам пред колеги. Затова не следя спортове – напрягат цялото ми същество, затварям очите си, защото не издържам да гледам как загубата наближава, мълча, за да не урочасам, и гледам да пазя най-чистите си мисли и надежди заключени – отново за да не разваля нещо.

 

Странно нещо е животът, започвам да се привързвам към колегите си и да приемам по-леко това, че няма нищо абсолютно. Аз, която винаги съм искала работата и удоволствието да са ясно разграничени и да не се смесват, за да бъде свободното ми време наистина свободно – сега свиквам и с другото, съчетаването им.

И така.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s