Тишината преди пълното заглъхване.

Януари, който е към края си. Моите опити да е малко по-различно. Ситни крачки, една напред, две назад.

Обилни ли са били валежите през 2012 година? Нищо не помня освен един дъждовен първи ноември, когато се прибирах по Ляпчев рано сутринта, облечена в широк бежов пуловер, и бях много щастлива.

Тишината преди пълното откъсване, пускане.

Нека не надценявам себе си и не считам, че съм подготвена.

Толкова е пунктуална работата ми в повечето случаи, че пренасям част от този последователен подход в личния си живот, който се превърна в едно лично отшелничество.

Уморена и одрана на метална стружка, с премръзнали и сковани ръце, загубила идея къде съм и защо съм, визуализираща как сама обикалям Икеа след години, за да обзаведа дом, на който сама ще се радвам – тогава най-много искам да пиша. Да предам заглущаващия тътен на това да си празен и да не вярваш, че това си ти, ето те, излизаш от асансьора и се озоваваш на втория етаж на Ринг Мол, вляво е сладкарница „Неделя“, вдясно са заведенията за бързо хранене, а пред теб са масите и столовете, хората с таблите и децата, които си играят върху зеления мокет, който трябва да прилича на трева. Не знаех как е възможно това да съм аз, да се намирам там. Не знаех и как е възможно да имам силата да изляза от този асансьор и да си взема сандвич, да избера какви сосове да му сложат и да поискам в допълнение една студена минерална вода.

Странно ми беше на мръсния подземен паркинг, странно ми беше в студения Лидл. Абсурдно е изобщо да се чудиш какво трябва да си купиш освен тоалетна хартия и чери домати, докато вътрешно хем те боли, хем се настървяваш, че приятелите ти са безкрайно далечни и че не са до теб не толкова, когато си нещастен, а са неспособни да са до теб в щастието ти.

Осъзнавах все пак, че вината е и моя, че не съм най-лесният и често не съм най-приятният човек, но понякога няма нужда да си пунктуален в личните си отношения. Може да си позволиш да пуснеш всичко, всичките си лоши и грозни мисли и несправедливо и неполагаемо да се ядосваш и да виниш другиго, не себе си, не и този път.

Тази възвишена позиция, от която не мога да се доверя на почти никого, не ми се нрави чак толкова. В същото време така ми е добре, да не ми се говори с почти никого, да нямам доверие, да съм студена.

Не знам дали е жалко, че  хората, с които съм имала интимни, любовни, ей такива отношения, ми се струват по-близки от приятелите ми.

В крайна сметка се прибрах и се озовах на пода в дневната, редих гигантския пъзел и накрая спонтанно реших, че няма да чакам някой вещ да ми помогне, а сама ще пресадя унилата иглика.

Колко е хубава влажната почва и как нежно ухае. Колко е хубаво да се грижиш за нещо.

2017 започна хубаво. Станах официално правоспособна. Не знам дали тази година ще реша да ходя на някакви други изпити. Може би ще се запиша на курсове по юридически английски, за да не се амортизирам съвсем. И без това, ако не е това, рядко ще имам път към местата около СУ.

Не ме ужасява рутината чак толкова, просто гледам да ми е по-удобно. И това не е точно онова удобство, при което не се налага да си мръднеш пръста и искаш хедонистично да се разпаднеш. Искам просто лекота.

Не е минало много, но на 25 е по-хубаво, отколкото на 24.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s