2016

Не помня кога и как започна 2016 г. Струва ми се, че я разделям на две – 2016, след като се преместих в нов квартал, и 2016 до края на април. Май, юни и юли са ми някак съновни и преходни, въпреки че тогава се случиха и важни неща. Тогава се дипломирах, тогава почти ме оперираха, тогава опразних стаята си и започнах да стягам багажи, тогава, в една противна юлска нощ избягах, защото повече не можех да спя на това място и една голяма черна хлебарка ясно ми го показа.

Не знам какво да кажа за 2016 година. Кога срязах пръста си и изтече един литър кръв и кога ходих до Пирогов с Александър късно вечерта? Двадесет и пети и двадесет и девети февруари, помня. Въпреки че държа някакви дати в паметта си, по които да се ориентирам кое кога се е случило, тази година бях абсолютно откъсната от времето. През септември си мислех, че може би скоро предстои лятната сесия. Ноември преживях, сякаш го имаше и сякаш го нямаше. Понякога мислех, че е минал, въпреки че все още беше октомври; понякога се чудех кога ще дойде, а той свършваше.

Вчера, благодарение на рекламата на Джъмбо, осъзнах, че Коледа е тази седмица.

Преди десетина дни, смятайки на колко години е баба ми, открих също, че октомври е отминал.

Разбира се, в работата си знам кога какви срокове гоня и бих казала дори, че понякога живея на базата на тези срокове, но като се абстрахирам от задълженията си и като се завърна към личното, съвсем не осъзнавам как тече времето.

Тази година тичах по задачи – свързани с работа и свързани с друго. Бързах, нямах време, бързах, нямах време, бързах, бързах, бързах. Чупих нокти, удрях се, падаха гайки, кривиха се капли, колата ме остави веднъж на Ботевградско шосе. Крещях и хвърлях книги. Карах бързо, натисках клаксон, мигах с фарове, за да се махнат от пътя ми. После се отнасях от прегряване и преумора.

През септември и октомври пих много вино и пуших много цигари, много самотна също така бях. После спрях да пия и да пуша и започнах да заспивам на дивана скапана.

Милион пъти си повтарях „Искам да умра“ в напечени ситуации.

Имах една кофти седмица в офиса през юли и сега, като се обърна назад, нищо кой знае какво не се е случило, но тогава често си повтарях, че искам да умра и това ме успокояваше.

Носих какви ли не протоколи, ходих по съдилища и прокуратури за подписи, отчети и заверки, нотариални кантори, адвокатски колегии и пак съдилища.

Ходих в общини и плащах данъци, сключвах договори, подреждах документи.

Отидох на зъболекар профилактично, ходих и при гастроентеролог.

Станах чувствителна към всякакви вибрации и по вибрацията познавах дали ще се зарадвам, или не.

Отдалечих се от приятелките си, отдалечих се много и въпреки че знам, че когато се видим, ще се радваме и ще е хубаво, загубих вяра, загубих нещо и знам, че се усеща.

Ходих на море и там се чувствах приятно упоена и отдалечена, там се чувствах хубава, сякаш водата, слънцето и пясъкът ме лекуваха.

Исках да напиша едно дълго писмо от себе си, но понеже преливах от неизказаности, никога нищо такова не написах.

Бях и щастлива, имаше хубави моменти, хубави дни и нощи, но някъде страшно сбърках, страшно сбърках някъде.

Успях да се разболея три пъти за една година, а това е страшно непривично за мен.

Рязах косата си често и редовно, но сякаш без резултат.

Цяла година търсех нещо (или поне през втората две и шестнадесета, тази от края на юли насам). Търсех нещо красиво, търсех нещо, нещо, четеше ми се за любов, а препрочетох Хари Потър, после тръгнах към Силвия Плат, Юдженидис, еротиката на Анаис Нин и гротескните разкази на Лъвкрафт.

Четеше ми се нещо чисто и хубаво, което, което, което..

Четеше ми за любов, която да разпозная или да направи нещо, нещо, нещо..

Карах много, разбира се, със страст и агресия. Обичам колата си, всеки път го пиша и душата ми се усмихва. Обичам колата, защото ме дарява с движение, защото се чувствам добра, добра в нещо, а преживяването често е като секс.

За 2016 си бях пожелала да говоря по-високо, но не се сбъдна (не успях да го сбъдна).

 

Снощи се разплаках пред колежка, защото не издържах.

Станах конкретна и в същото време изобщо не съм. Завиждах и както често става – чувствах се ограбена, но тук имам прогрес – примирих се и оставих ревността да ме изяжда отвътре, без да си личи отвън.

Чувствах се и голяма освен всичко останало – малко по-сериозна, малко по-практична, малко по-на място.

Това исках да постигна и с него имах напредък, но както, както винаги, всичко, което съм, ми се струва грешно.

Добре, че беше един топъл дом, в който да се скривам от всичко.

През цялата година системно не се наспивах, но това май се подразбира.

Много неща се случиха и изпитах, но ако трябва да обобщя, съм по-скоро празна.

Не се вълнувам за Нова година, искам само да съм вкъщи и на топло, далеч от всички, не искам никой ме познава, не искам никой да ме докосва, искам само да погаля кученцето си.

Тази година умряха двете ми котки – едната умираше пред очите ми; другата бях прибрала в една ледена януарска вечер, а месец по-късно, след като бе заживяла вкъщи и се почувствала у дома си, я отровиха.

Не звучи като добра година, определено. Съхранила съм у себе си някакъв упътващ инстинкт, но не мога да пиша за него – все още не съм се обездушила съвсем.

Не знам какъв трябва да е урокът ми – може би да не вярвам в нищо хубаво и да не държа на това, което държа.

Някога, преди много години, май беше на двадесет и шести декември, в една кола, в една нощ, на някаква междуградска отбивка, а аз съм била на седемнайсет, боже, на седемнайсет, седях с момчето, в което щях да се влюбя по толкова глупав начин, а той ми каза „Дръж на това, на което държиш, и всичко ще бъде наред“. Не трябваше никога да му вярвам, но съм повярвала, защото това съм искала. Да държа, да държа, да държа.

Сега пускам всичко и цяла година кървя.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s