Пулсирането в задната част на главата, усещането за огъване на мембрана в ухото, пластична като силикон, като хрущял.

Общата отпадналост, острите болки, преминаващи през бедрата, които се транформират в разливаща се топлинна вълна.

Странният поглед на недоспал човек, обръщането на очите, бялото им се показва.

Стягането в слепоочита, но този път като през омара, през мъгла.

Толкова си мечтаех да припадна, за да се освободя.

Повтарям си „Не плачи, не плачи“ и ми се плаче. Но не знам защо.

Искам да заспя. Линея, когато не съм обичана, когато вечно мълча.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s