4

Днес Уърдпрес ми напомня, че имам годишнина – изминали са четири години от регистрацията ми тук.

Каква огромна загуба на време е писането и колко е жалко, че нямам по-ползотворно хоби. И без това повечето глупости правя, за да избягам от скуката, за да избягам от себе си.

Седнала съм до прозореца, но нямам никакво желание да гледам към булеварда и Витоша. Предната седмица бях запленена и едва откъсвах очи от планината. Чудех се как успяват да функционират делнично хората, когато светлината е така магическа. Днес не изпитвам нищо такова.

Аз съм млада дама, която пресметливо преценява дали може да не си измие косата в неделя вечер, защото ще припадне под душа, а след това ще умре от студ в голата спалня с висок таван.

Млада дама с лилаво-сиви клепачи и зеленикави очи, която ходи до банката, банкира в интернет и използва думи като „респективно“ и „дигитално“.

Заспах в лошо настроение, защото не обичам да ми се казва „не“, но преди да заспя, се скрих под юргана, за да гледам онова кратко видео за птицата киви, която толкова иска да полети, че го прави на всяка цена. Отчаяно исках да разбера, че киви не са нещастни, задето нямат крила и не могат да летят, но кой би могъл да ме увери в това?

Не се изкъпах, събудих се към три, плувнала в пот като след треска, но поне се бях стоплила.

Сутринта, отегчена от всички кухи песни и реклами по радиата, попаднах на познат глас по Bulgaria on Air.

Миналата сряда исках да остана насаме със себе си, за да се насладя на това, че съм щастлива. Пропуснах целия ден, а вечерта реших, че е късно и не трябва да разтакавам щастието, защото няма да го заслужавам.

Сега, когато не съм щастлива, обвинявам себе си, че не се насладих достатъчно на онази сряда.

Обвинявам себе си, че не се подчинявам на простото правило, което съм си измислила, свързано с нечетните числа. Обвинявам себе си, че бях алчна и че трябваше още малко да потърпя.

 

Благодаря на хората, които искат да ми е топло и ми дават да ползвам топлата им вода, да се къпя в топлата им баня, да ям от топлата им супа и да се скрия под топлите завивки в топлото им легло.

 

Дано киви не са нещастни, че не могат да летят.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s