Сглобявам парчета от пъзел и рядко успявам да напасна всички до последното, но понякога се  доближавам до пълната картина.

Чувствам се смирена и когато не съм разсеяна и вглъбена в себе си, намирам смисъл в това да върша неща, да работя и най-най-вече в процеса на работа да помогна на някого и да съм полезна.

Гледам да се освободя от всякакви претенции за уникалност и смятам, че добре се справям напоследък.

Чакам да дойде моето време за процъфтяване, но „чакам“ е силно казано. Движа се по списъка си в Word, вълнувам се, когато разгадая нещо дребно и успея да навляза в дълбочина, която преди ми се е струвала като плоскост. Опитвам да общувам малко повече с хората, малко, малко по-близо.

Купих си ваза за банята, нямам търпение да слагам лалета, кокичета или пък люляк (люляк!) в нея и когато някой е дошъл на гости, да му е хубаво, да се чувства обгрижен, далеч от треговите си, защитен.

Не съм жена Рак, но понякога у мен поникват такива желания – да се грижа за някого, да знам наизуст навиците му, за да мога да подредя всичко така, че да му е приятно и удобно. Ненужно за човека може би? Не знам.

И на последно място това модерно напоследък схващане, че всеки е заобиколен от идиоти. Аз не усещам такова нещо, работя в приятна среда с интелигентни и млади хора. Може би аз съм идиотът, наивната, каквото и да е. Добре ми е.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s