да си записвам по нещо за тези дни, да не забравям колко обичам да карам по Данаил Николаев.

очите ми са сияйни и мътни едновременно, не знам дали изпитвам нещо

имам нужда да чувам гласа си, осъзнавам от колко отдавна не съм говорила на глас с добър приятел за наши си неща

 

отпускам мислите си и се страхувам, страхувам, страхувам

но няма страшно, важното е, че се оставям, дори да е страшно

 

търся си красиво четиво, търся някъде текст, който потвърждава онова, което смътно усещам

в същото време усещам смътно и пълната му противоположност

 

пиша като ученичка, с глупави кодове и неясно, държа на каквото държа и ме е страх да пусна

нали исках пак да бъда малка

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s