Иска ми се някой път, когато се чуя с хора от миналото си и се разберем спонтанно да се срещнем някоя нощ, да ме заварят в празен апартамент, стегнала куфари. Заминаваща някъде надалеч.

Плача на Moon River. Плача за София. Чета за симптомите си. Изглежда като паническо разстройство. Буцата в гърлото, стягането в слепоочията, сухотата в очите, усещането за безтегловност, откъснатост от всичко. Вече не ми се пуши, не ми се пие. Плача на Moon River, но това не е плач без причина, това е Moon River.

Каквото и да беше станало, нашите щяха да държат на този апартамент, така си мисля.

Може би трябваше да заживеем заедно миналата година.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s