Слабостта ме влече все повече, все повече си позволявам да падам и да съм мека, що се отнася до личния ми живот.

За малко избягах от стягащата болка в слепоочията, от буцата в гърлото. Скрих се в миналото, в панелка на улица със стари блокове, оранжева светлива и трамвайни релси, в хол със секция от преди тридесет години и тапети, скрих се надалеч.

Спим голи, притиснати един в друг и потни. Ти сънуваш, че се целуваме и ядем банан, докато го правим; аз сънувам, че лежим прегърнати, както е в действителност, и гледаме през прозореца лазурно море, леко развълнувано, в което плуват корморани. Лежим, гледаме, а слънцето ни гали.

Всичко е спряло, времето е наслада. Желанието ми да седя боса, с голи крака, вдигнати на дивана, да лежа в скута ти, да лежиш в скута ми. Да лежим и спим и ядем, да се галим, да те галя. Да галя лицето ти, твърдата ти брада, гърдите ти, врата ти, всичко. Да те целувам по бузите много, много леко и нежно, а после по-настойчиво, по-плътно. Да те целувам толкова, че самата аз да започна да се гърча, да усещам спазми, тихо да стена.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s