Студена вода на гладно сутрин. Гладки зъби. Вина, тонове вина. Бягам от реалността. Проверих, но не знам дали е от това – имам един тон Нептун в картата. Ще спра да чета за астрология – това, което искам да открия, вече усещам.

Не закарах мама до спирката и ми се иска да умра. Валеше, но не знаех, че вали. Просто ми се искаше поне днес да остана за малко сама и да затворя очи за още половин час. Сутрин нямам мотивация за живот, нямам нищо, лежа парализирана – нито будна, нито заспала. Говоря за смърт; че ще умра млада. Понякога ми се струва такова облекчение. Заплашват, че ще ме ударят, не се говорило така.

Не изпитвам любов. Последното усещане, което се доближаваше до блаженство, бе може би онази слабост, онази капитулация пред мъжката сила. Когато не знаеш къде свършва твоето тяло и къде започва неговото. Когато телата ви се притискат и дори минута отдалечаване се усеща като сладка, но мъчителна физическа болка – откровено женска, чува се гърленият й глас някъде от влажното и мрачно дъно на утробата. Лилава мъгла.

Мразя чаршафите си, искам не да ги отскубна от леглото, а да ги съдера и изгоря. Чистота, чистота ми трябва. Нова музика. No more daydreaming.

Чакам 31-ви, дано да не вали.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s