Кога последно седнах да пиша? Никога. Нито когато се задушавах от неприятни мисли, нито когато менгеме стегна слепоочията ми, а буца се настани задълго в гърлото ми.

Никога не пиша.

Спри да пушиш, пази кожата си, толкова ли не проумяваш.

Млада ли искаш да умреш?

Сънуваш и работиш, отмяташ задачи, задачи, задачи, а дойде ли вечерта, пропадаш в бездна. Намрази астрологията, съновниците, всичко. Намрази хората, които не дават мигачи. Ще се пръснеш, глупаво момиче. Не те понасям. Не понасям тази тишина. Ще си купя пердета все някога, няма да ходя с очукани обувки. Няма да си взема от онези противно големи и модерни колиета.

Защо не мога да плача? Нищо от себе си не мога да пусна. На грозен възел съм вързала всичко, което ме прави слаба, но краищата му пробиват всичките ми тъкани. И хем съм горда, хем имам някаква сила, хем се саморазрушавам. Твърде дълго живях сама. Толкова километри минах. Научих се как сама да помпя гуми. Ще се науча да работя с шестограм, мазоли ще избият по ръцете ми, ще се науча на всичко. Накрая ще се гръмна. Все по-затворена и тиха ставам. Преди не съумявах да пиша, докато слушам музика. Сега трябва музика да звучи, да звучи и да заглушава тази мърлява слабост, която клокочи, чувам я.

Не трябва да позволявам да ми отнемат октомври. Мразя да се боря за такива неща. Любовта не е състезание. Харизмата, възприятието към живота. Бори се да си богат, ако щеш, но не се бори за любов. Винаги по усет съм действала, що се е отнасяло до най-интимните кътчета от живота. А сега не мога. Не съм покер играч. Мислите ми лъкатушат. Интуицията е пияна. Ако съм права, ще е все за нещо лошо.

Сънувам как скорпион ме жили. Вадят жилото от ръката ми, изтръгват отровеното месо и съм жива, жива.

Ж като жена, като жива, като живот, като желание. Все попадам в плен на желанията си. Желая до болка и до унижение.

Дълго писмо щях да си пиша, за да се предпазя от смяна на настроенията, от болка, от болка щях да се предпазвам. Имам нещо в гърдите и не, не е сърце, имам нещо оловно, твърдо, гъвкаво и жилаво. Не е жило, пак е желание. Все е желание, все желая, желая, искам, копнея. И не преувеличавам. Агресивна съм, пия алкохол, пуша цигари. А после се разпадам и ми казват, че съм нежна, нежна, нежна. Не смея да извися гласа си, а аз харесвам този глас.

Не мога да излея чувствата си, плаче ми се като на дете, но нямам сълзи, няма звук, няма стон.

Никога не съм се чувствала по-самотна.

Ще спра да се храня и ще ям само за да съм жива. Няма смисъл от друго.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s