малки етюди от ежедневието. с малки букви. лятна рокля на цветя, лилава, избледняла, за вкъщи. възглавница между краката. тераса. казанлък. голямо шише с вода. само жени вкъщи, жени, които шетат. дядо почина, вуйчо е на работа, а и не живее тук, както и братовчед ми. чета за генеалогия, но художествено. мама и баба си клюкарят, говорят за миналото. в апартамента има всичко. картини навсякъде, отливки от гипс, пепелници от миди, снимки, много снимки и цветя. контрастен на карамелената хотелска стая, белите чаршафи, растлани на голямото й легло.

гледам своя снимка от детството. гледам налетите си бедра. набъбнали гърди, но не прекалено големи. увлекателна книга и уюъен фонов шум. леко изсветляла коса и кожа със загар. първият учебен ден. голям куфар на килима. стаите ми се струват по-малки от преди, площадката пред блока също, но все така ми харесва. не знам обаче как да го изразя, не знам и дали искам. това е лично и интимно. дори да ме мислят за студена.

лежа и чета. спирам времето. прави ми се ленива любов. на косъм съм да напиша „но не трябва/не може/нямам право дори да фантазирам за това“. ще поема дъх, ще се освободя от оковите си.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s