Чета „Стъкленият похлупак“. Карам се с мама. Правя дисекция на душата си и плюя на нея. Когато ми е позволено да се държа студено, ставам по-топла. Осъзнавам, че съм се държала така, както не понасям да се държат с мен.

Жестока съм към себе си. Нямам желание да си мерим грижите и по-изтерзаният да бие. Не трябва да признавам, че вярвам в хубави неща. Хората се дразнят, мислят ме за наивна, започвам да се страхувам и съмнявам. Все си повтарям наум „вода, вода, вода“, когато се затлача от обвинителни мисли. Водата ме пречиства.

Мама обича да обвинява, има нарочен виновен за всеки свой проблем. Аз още от малка, някъде по пътя, се нагърбих с чувство за вина за всичко, като някакъв антипод на нейното възприемане за живота. И двата подхода са токсични.

Ненавиждам някой да иска да го обичам. Виновна съм, лоша, зла, неблагодарна и безчувствена. Чувала съм го стотици пъти.

Сега разбирам, че някои хора, които съм смятала за коравосърдечни, всъщност са се чувствали като мен сега.

Ще опитам да не изказвам мнение и да не противореча. Трябва да помъдрея.

Advertisements

One comment on “

  1. Ясмина каза:

    и при мен е така, затова само мълча и ги слушам, после си тръгвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s