It’s the sense of touch

Възприемам света с всяко свое сетиво. Използвам ги всичките – по много и интензивно.

Попивам с поглед всичко, което ме вълнува, забелязвам дребни неща в хората и сред природата, които ме захранват с нужната ми красота; любувам се на гласове и се дразня на такива, оставям интонацията и подбора на думи да ми говорят повече от самото изказано; музика обичам толкова, че не слушам на определени места, защото ме откъсва от всичко; обонятелните спомени ме правят трескава и ме захвърлят в онези особени настроения, заради които живея понякога; вдъхвам мириса на тяло, на мъжко тяло, на женско тяло, на пот, на телесни сокове, на влага и интимност, на това, че някой е бил близо, много близо; наслаждавам се на храна, на сочност и на хрупкавост, на потръпването от горчивина и на меката топлина, която се разлива в мен след парещото усещане от силен алкохол; наслаждавам се на вкуса от мъж, на солената му кожа, на слюнката му, на всичко.

Допирът обаче ме влудява. Всичките ми бесове можеш да укротиш, ако ме стиснеш силно, много силно, като в менгеме, стискай ме, стискай ме, стискай до болка. Обожавам да хапя и да целувам. Когато ми е самотно, целувам раменете си и галя ключиците си. Мога да седя дълго под вода, да усещам как се стича по тялото ми и всяка напрегната нишка от тъканите ми сладостно издиша. Често съм бягала от допир, сякаш ставам по-малко аз и губя от себе си, дали е страх от уязвимост, не знам, но и обратното: искала съм да ме носят, преобръщат и подмятат като кукла, докато не се почувствам изгубила границите си, прекрасно изтощена.

Трудно ми е да целуна някого, без да докосвам лицето му, без да прокарвам пръсти през косата му. Затварям очи и мога да си представя всичко, което някога съм докосвала – восък, капнал на пода; космите по ръката ти, устните си, когато са напукани, повърхността на плота в кухнята, разтопен асфалт, венчелистче от роза, всичко.

Затова линея, когато не ме докосват, когато не топлят вечноледените ми крака; когато не усещам топъл дъх да витае влудяващо интимно около шията ми.

И ми е трудно да обясня и да си поискам, но ако искаш да съм доволна, да сваля гарда, да съм свежа, мека и разнежена – пипай ме, докосвай ме, мачкай ме, прегръщай ме, подмятай ме, не спирай.

Със сигурност ще бъда опърничава и ще се дърпам. Но не се отказвай. Накрая се разпадам и е повече от хубаво.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s