Момиче, мило момиче,

 

Пиша наум предсмъртното ти писмо и в същото време си представям краката ти голи и се опитвам да не те укорявам, задето е хубаво да дишат и да се държиш свободно.

Момиче, мило, мило, проклето момиче. Не знам как все още си жива. Мразя се, защото толкова силно ревнувам. Избягах от хората от повечето възможни места.

Сега е ред да съм друга, да не ме боли, че ми взимат всичко.

Трябва да пиша каквото чувствам, дори да ме питат от шизофрения ли страдам, все тъжна ли съм.

Ужасно много ме боли, когато се докосват до мои неща

А знам, че няма мое, твое, негово и нейно.

 

Толкова назад се връщам. Хвърлих цялата си страст на Данаил Николаев, сякаш хвърлям хайвер.

 

Любовта ми се изпарява за секунди, а после идва само желание за мъст и нараняване.

 

Момиче, мило момиче. Толкова искам да те обичам.

Ще купя трева, кокаин, каквото е нужно. И ще пуша с Александър.

Уморих се от всичко.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s