Тялото ми линее, но по лошия начин. Не знам има ли добър начин, но знам, че се чувствам мръсна, тежка и задръстена. Чувствам се отвратително, не понасям да ми дискомфортно физически. Сякаш вчера съм била една, а днес съм съвсем друга.

От събота до днес успях да премина през спектър от емоции, повечето в минорната гама, а някои в откаченото-налудничавата. Страхувам се от какво ли не, но най-вече се страхувам от patterns. Така ми дойде наум в банята, страх ме е, че когато реагирам по един и същ начин, ще се повтарят събитията, както и да започва всичко, ще свършва все по едно и същ начин.. страхувам се от това болезнено.

Ще се пръсна, всичко по мен ще се пръсне. Не мога да разделя емоциите от работата, не мога да приема нагласата, че някои неща не са лични. Всичко е лично, а аз не издържам.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s