1

Плавно се разделям със стаята си. Скоро напускам. Всъщност плавно исках да бъде. Изхвърлих боклука, проветрих, изметох, изпрах, подредих гардероба, освободих се от някои вещи. Гледах тази червена стая с нежност и обичах почти всеки неин елемент. После дойде тати и оправи леглата, доколкото е възможно да бъдат оправени. За момент си помислих, че след като си тръгне, ще е съвсем хубаво и ще мога да й се наслаждавам като за последно така, сякаш съм във втори курс.

Но не. Някак всичко започна бавно да рухва. Не знам дали не пропуснах последните моменти за уединение с последния ми дом.

Изхвърлих мъртвите рози, които държа на една поставка от 2012 година и които така обичах, задето увяхнаха красиво. Били проводници на астма, грозни и общо взето боклук. В една торба събрах милион подправки, захар, фиде, няколко пакета с брашно, цедки, рендета и подобна посуда. Те няма да ми липсват. С чашите също ще се разделя лесно. Първите ми чаши за вино, подарени от един не съвсем приятен човек, се счупиха отдавна. Едната счупих наполовина, но продължавах да пия от нея, после не помня вече как и двете си отидоха. Счупих другите си чаши за вино, подарени от един по-приятен човек. Една от тях разбих от яд, докато спорех с Александър. Счупих много пепелници, много пъти задръствах сифона с косите си, дори сега трябва да го изчистя за последно.

Изхвърлихме едни луковици от зюмбюл, едни други рози, които не исках все още да хвърлям, защото ми се струваха романтични и сливащи се с аурата на стаята. Били боклук.

Отделих много дрехи за дарение, дарение на този, който успее да се добере първи до тях и на когото се харесат. В крайна сметка най-скъпите ми останаха. Имах и все още имам нужда от пространство. Докато се бях заринала с тази купчина от пуловери и какво ли още не, се сещам кое кога съм носила, къде и с кого съм била, как съм се чувствала. Тези неща обаче не трябва да се обясняват на хора, които не разбират или които гледат снизходително към подобни глупости.

Тази вечер сигурно няма да успея, но утре трябва да изчистя след торнадото, което премина през дома ми. Вече не ме боли толкова, че хвърлих розите, а по-скоро, че към този малък храм, в който оставих толкова от себе си, беше посегнато така грубо, безчуствено и припряно.

Това беше моят дом и подредбата му трябваше да е удобна за мен, не за другиго. Знаех кое къде е, а когато не знаех, приятно се изненадвах. Оказа се, че на такава малка площ може да побереш ненужно много, но може да скриеш и нужното си спасение, макар и в материална форма.

Върху килимите все разливах вино и восък, колкото и да ги пазех; на бюрото се качвах и гледах през прозореца в особени моменти; от уредбата все идваше някакъв проклет момент, в който пусках Шостакович; хладилникът все държеше по нещо, което отдавна е трябвало да изхвърля. Не знам защо пазех толкова много бакпулвер, но пък се научих да правя няколко сладкиша и всичко беше наред.

Леглата счупих, защото имах нестихваща нужда от движение, нужда да изливам енергията си, агресията си, щастието си, себе си; счупих ги и защото са ме желали и аз съм желала; защото са искали да бъдат прилепени до мен, вместо удобно да се разположат на другото легло. Не съжалявам.

Пердедата взех от една стая в Казанлък, от баба. Обичам тези завеси, театрални почти, тежки и прашни, Туин Пийкс пердета.

Струваше ми се, че в тази стая се правят магии; толкова я обичах.

Имах всичко – буркани с доматен сок, котлон и тигани, спирт, парацетамол, бинтове и аспирин, парфюми, обеци и кремове, милион и една рокли, подарен червен чадър, тирбушон, клещи, много отвертки и чук.

Убих повечето си цветя, за жалост. Веднъж живях с котка за около двадесет минути. В началото ядях много препечени филии, кренвирши и бъркани яйца. В чекмеджето пазя едни цветни малки кутийки от Camel десетка, и тях ще изхвърля. Пазя табакера, която ми подариха за двадесетия ми рожден ден. Пазех розата, която А. ми бе оставил под чистачката на колата, когато станах на 21. В една прашна тетрадка трябва да се намират първите ми плахи изречения от една майска вечер през 2013, когато реших да напиша ръкописно писмо и да му го пратя. Вълнувах се като малко дете. В една жълта и опърпана „Алиса в страната на чудесата“, която не знам къде се е дянала, пазя негова снимка, на която е толкова хубав и усмихнат, и държи кокошка.

Пазя един ГРД-ски калкулатор в кафяво калъфче, което имам от тати и е най-добрият калкулатор, който познавам.

Едни снимки на деца от училище, които дори не помня къде съм открила.

Имам много свещи – една голяма, другите по-малки. Пъзел. Книги, учебници, един тон нормативни актове. Документи, лекции. Повечето списания изхвърлих, но пазя едно, от чиято корица ме гледа Джим Морисън, и едно, на което е изписана думата с „Л“.

Ще изхвърля една глупава, кокетна чанта на големи точки, натъпкана с момичешки неща, които няма да ползвам – лакове, моливи за очи, балсами за устни, шарени обеци.

Руските кутии, подарени от казанлъшката ми баба, няма да дам за нищо на света.

Малко шишенце за ракия, в което има краставица – от дядо. Все такива глупости.

Но не съм чак такъв Плюшкин. Освобождавала съм се неведнъж от вещи, задушавали са ме.

Остава ми още съвсем малко и мисля отново да подредя – не мога да позволя на това място да седи така обезчестено. Не са само вещите – мога и без тях, паметта ми е достатъчно добра. Едно нещо, което да смятам за добро в себе си.

Сега ме прекъсват, защото ме очаква нещо спешно, и трябва да зарежа този текст.

Исках само да отбележа тези глупави неща. Ако продължа, неизбежно ще стигна до горчивината на неспособността си да се преборя с баща си, до болката, която ми причини, до желанието някой ден да нямаме нищо общо. Но разумът ми е замъглен от емоции, от глупости, от боклуци.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s