24

едно трептящо усещане, че трябва скоро да се разлееш навсякъде, да се освободиш, като свалянето на сутиена след прибирането от работа

но не може да се разлееш върху когото и да е
понякога хората, които започват да се държат прекалено близко с мен, ме отвращават
отвращават ме меките им черти
дебелите им пръсти,
босите им крака, чехлите им
некадърният начин, по който се правят на мистериозни

такива хора не мога да издържа без алкохол
но мое си е малодушието, че съм ги допуснала
мое си е, разбира се

един път от последните двадесет, в които съм писала, не можах да бъда уравновесена
все нещо ме яде или гложди, а ако съм щастлива, ме побиват тръпки от хубаво

пуснала съм си саундтрака от twin peaks, чакам бурята да освежи този тежък летен въздух, чакам шест часа, за да се полея с хладка вода

чакам алкохола, за да те понеса, без да съм зла

чакам два разказа, за които да имам време много скоро

момиче, момиче, мило момиче
не знам какво да ти кажа

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s