искам да крещя от хубаво, но нищо, нищо не е станало

 

снощи исках да се разхождаме по плажа в мрачен, но топъл летен ден

после исках да убием всички, които презирам, да гледам как светът свършва, как всичко се руши, да ни висят краката отвисоко

и накрая да останем само двама на света

после исках да наранявам онези ужасни параноични и алчни хора. отивам с едно заявление, с черна дантела и голяма коса, по залез, помня само светлината

коя съм аз, че да се възмущавам? никоя съм аз, но ви мразя в червата

 

слушам този глупак стефан вълдобрев, който пее за разни морета и безвремие, в очите ви сигурно е нехранимайко, а вие сте важни, важни и сериозни

повръща ми се от коментарите в новинарските сайтове,

от тази тъмнокафява старческа кожа, покрита с петна, от лошия ви дъх,

намразих до безкрай грозния ви прагматизъм и предубеденост към всичко

живот си живея аз, нали

 

задъхвам се от яд

мирише на липа и проблясват светулки, само за любов и тъга и за правене на деца

и за мента, и за бяло вино

 

въздухът ме възбужда и лилаво-розовото пламнало небе ме задъхва

а вие си мерите заплатите и земите

 

ще избият мехури по мен, не мога нищо да кажа, искам просто да избягаме и да правя любов с всичко

 

Advertisements

One comment on “

  1. Ясмина каза:

    да!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s