изпращат ни смъртен акт на някакъв човек, без никакви обяснения защо.

починал на девети юни, в три и десет следобед, на четиридесет и седем години, неженен

една баба бе умряла в осем сутринта, на трети ноември

и ми се стори толкова тъжно и самотно да умреш в осем сутринта, на трети ноември

около нея открили телефон nokia, 10 лв. и някакви стотинки, лекарства, найлоново пликче

 

Днес отитох до Министерството на правосъдието и подадох документите си за задължителния юридически стаж след дипломирането. Закопчах жилетката си, за да не бъда недостойна за такава достолепна сграда. Снощи обиколихме малките и красиви улички на София. Ръката ми трепти и иска да се хване за химикала като удавник за сламка, имам нужда да рисувам, да изписвам думи, да драскам нещо.

липсата на достатъчно движение ме побърква, мисля повече от обикновено

сравнявам се болезнено, чопля кожата на устните си

зажадняла съм за поезия, за кино, за изкуство под каквато и да било форма

длъжна съм да пиша

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s