Когато времето се влоши, се успокоявам, защото ми навява усещането, че има време. Гледам тучните априлски треви, плъзнали из иначе пустата индустриална гледка, която ми е предоставена, и си казвам, че няма страшно, няма страшно, стъпка по стъпка всичко ще се нареди.

 

Хората се обясняват превзето за това и онова, въздигат се на измислени тронове, избират си да са морални стожери и да са вечно в светлината на прожекторите

 

знам, че може да станеш всякакъв, знам, че да си амбициозен, е хубаво, но така презирам тази проклета дума „амбиция“, така повърхностна и пошла ми се струва, евтина и ширпотребна

и толкова харесвам таланта, чистия талант, лишен от превземки и драпане

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s