Мисля за Правителствена болница. Времето съвсем малко се пропука и навя топлина и ето, толкова ми трябваше, за да полудея.

Сънувах всичко, от което се страхувам. Сънувах рози, сови, нощ с проблясъци от луминесцентна светлина, сънувах работник, който в брезентов чувал носи труп на момче и плаче. Сънувах те бесен, сънувах как гласът ми кънти в пространството и не мога да го заглуша, докато звучи ужасяващо нежно. Сънувах складове, подземни паркинги и товарни асансьори. Сънувах вещерски момичета, с присвити очи, коварни устни. Сънувах малка улица, на която деца, събрани в кръг, играят на нещо си тяхно и детско, а топлият, сякаш септемврийски залез ги гали. Сънувах хора с изкривени устни, завалян говор, сънувах уроди и малки, съвсем мънички деца, които ме прегръщат и целуват.

Събудих се в четири сутринта, пламнала и с лошо усещане. Отвих се, охладих се, гърчих се от спазми, а после заспах.

Мисля за Правителствена болница. Мисля за онзи побъркан живот с мирис на пролет. Трябва да отида в Южен парк и да си поговорим.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s