Неделя вечер е, пъхнала съм се в голям пуловер, отдолу съм гола, представям си как груби мъжки ръце с не особено красиви пръсти ме докосват навсякъде.

Неделя вечер е, но вместо да се сетя, че утре съм на работа, се сетих, че дишам, че съм жива. Животът е абсурден, пия вино от кутия, с червено червило драскам по прозорците на колите заплашителни реплики, защото ми се плаче от безсилие, на работа ми е хубаво, купих си розови перли, нежни бижута ме галят в януарската стерилна атмосфера.

Искам да се мажа с масла, с нежни чувствени масла, да нося чорапи до бедрата, краищата им да са дантелени, да кача краката си на раменете ти, да издавам тихи стонове във сива стая.

 

Неделя вечер е, ще се разтопя под душа. утре съм на работа, навън е сибирско, а мен често ме питат сибирско момиче ли съм, че така издържам на студ.

 

Неделя вечер е, слушам Лана дел Рей, всичко в мен тупти и си припомня за какво Весела е създадена, виждам бар на края на света, един сибирски откачен бар, годината е минала – някъде ’87-а, с моето прашно черно кадифе, ухаеща на молци и ракла, паля цигара и отпивам водка. През вратата влизат брадясали мъже с живи и очакващи очи. Тръскат сняг от тежките си обувки. Ще играем руска рулетка и ще се топлим голи. Затварям очи, извивам се и изпускам стон.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s