Да построиш къща с двете си ръце – това ми се струва огромно. Да я построиш някъде, където светлината е златиста, розова, мека и сладка като карамел; където залезите са създадени за съзерцание, за тихо блаженство. Да я построиш с някого, на когото можеш да кажеш тайните си и заради когото ще се научиш да готвиш всякакъв вид месо.

Братовчедка ми е на 18 и не вярва в любовта, не вярва, че човек може да се разкрие пред някого.

Аз съм на 23 и мечтая за къща, за мирис на пушек, птици, керемиди и гора наблизо, за розово-златиста светлина, мечтая за мъж, с когото да сме съзаклятници във всичко.

Знам, че съм глупачка, но си струва.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s