Живяла съм все в пустош и тази пустош все ми се е струвала море от цветове, пастелни наслагвания, нещо като живопис, нещо между есен и зима, нещо, върху което си свободен да интерпретираш. Все съм задълбавала и съм чувствала, вместо да се отчая от празното и сивото.

Цял живот мечтая за красота, цял живот умирам и ми се плаче от красота, цял живот копнея и в думата „копнея“ се влюбвам. Затова, когато ми е трудно или някъде нещо съм спънала, някъде нещо не върви по мед и масло, аз сядам да пиша. И сега разбирам по-добре от всякога, че освен смисъл и облекчение, писането и думите ме даряват с лекотата, с тежестта, с опиващата сладост на красотата.

Шофирам към работа, по Околовръстното се смесват размито слънце и мъгла, по радиото звучи интервю с българска поп певица, която си пожелава някакви неща за Коледа, не помня какви точно. Чудя се какво да си пожелая и аз, все крия от себе си и никога не заявявам смело, камо ли пък за Коледа.

И не знам. Сякаш красота, лекота, страст към работата, страст към тялото, мекота, извивки. Нежна пролет, гладка кожа, силни прегръдки и нищо изнасилено като отношение. Здраве и грация. Дом и разцъфтели цветя. Тучна трева и наситено зелено. Мирис на житни класове, морска пяна. Вълнуващи сънища и още, и още от магическото, което не познавам. Да съм малко по-малко притеснена и на тръни. Да говоря малко по-високо.

Да целувам навсякъде и да ме целуват навсякъде. Да чета повече. Да няма стратегии, да няма нищо. Да става каквото ще. Да се наспивам, да говоря малко по-силно. За останалото не мога да пиша, просто не мога.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s