Представям си квартал с жълтеникаво-кафяви фасади, апартамент с леко поолющени тръби и останал от предишните му владелци и държатели мирис на солено, на стари хора и на манджа. Представям си тати, с когото все повече се отдалечаваме във вкусовете си, представям си ново начало, но не знам как.

Трябва да си купя черна боя за обувки, чорапогащник, трябва да боядисам косата си, да превърна банята, която скоро ще принадлежи на някой друг, в привидна касапница, трябва да подредя мислите си.

На хората вече не им се работи. Петък е, работният ден почти се е изтърколил, из офисното пространство се разнася лежерният звук от отегчено цъкане на мишки, безцелното скърцане от скролване. Пушачите дърпат трепетно на терасата, всички очакват коледното парти, жените рисуват в съзнанията си роклите, с които ще се появят, прическите, които ще си направят, подходящите бижута, с които да скрепят целия си тоалет.

При мен всичко се върти около срокове, дребни задачки, една голяма, свързана с търсенето на подходящо жилище на доста скромна цена, мисля за коледните подаръци, нужно ли е да си купя нови обувки или и старите ще свършат работа – все глупости и не чак толкова глупави глупости.

Искам да живея в почти празно място, което изглежда що-годе добре, което има на що-годе прилична локация. Наясно съм, че не съм нито толкова обиграна, нито толкова богата, че да мечтая за дома, в който да усещам, че винаги ще е сигурно, уютно, защитено и влюбено.

Тати ми говори за две обособени стаи – има логика, разбира се, хората имат нужда да се отдалечават един от друг, та дори и за малко. Аз обаче разсъждавам еднолично, все си представям, че ще съм сама, а когато не съм, ще е защото са ми дошли гости, не за друго. Освен с родителите си, не съм живяла с никого. И това е било в голяма и хубава къща на два етажа. След това заживях в София сама с усещането, че не съм особено сама. Имало е хора, „отсядащи“ при мен, но е било за кратко и никога не сме изпитвали необходимостта да се разкараме от погледите си. Когато съм била близка с някого, съм била близка с някого. Хранили сме се на земята, сърдила съм на другото легло или в другия край на стаята. Не ми се е случвало това отегчение, което изпитват женените двойки на средна възраст, които не се обичат. И ето, пиша го – проблемът не е в това, че са женени или че са на средна възраст, проблемът е в последното. После в главата ми отеква „С времето любовта и страстта овехтяват, губят се, но е важно да остане уважението между двамата“. Все ме е плашила тази мисъл и съм я отлагала някъде надалеч, а разбирам, че това не просто е възможно, това е правилото.

Настрана от всичките ми неприспособимости, може би е хубаво да живея на място с две стаи. И на най-близките им се случва да искат да подишат сами.

Представям си този дом, страшо искам да го превърна в дом. Всички мислят дали ще има паркинг наблизо, ще работи ли асансьорът, ще има ли врата, просто врата, която да разделя едното помещение от другото, а аз си представям как ще гледам цветя на балкона, как в началото ще е полупразно, а след това лека-полека ще го изпълня с хубави неща. Мисля за една кръгла масичка от тъмно, масивно дърво, която видях в магазин на „Пиротска“ и си представих, че бих я купила, когато заживея на друго място. Мисля за освежаващия мирис на пролет (какво говоря, този мирис е не просто освежаващ, той е животворен), който вдъхвах първия път, когато отидох до Лагера и ми се стори, че хм, не е лошо. Тревата беше тучна, сградите не бяха отблъскващо модерни, а някъде наблизо планината спасяваше душите на сивите хора от целия градски излишък.

Търся ново място, където да живея. Задължително е да има асансьор, още по-задължително е да го обичам и да се превърне в дом.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s